Морска раздумка

Море, мистерия си ти.
Ту шепнеш, ту бушуваш жарко.
Открий ми свойте тайни, суети.
За да те доближа поне за малко.

Кажи ми как се чувстваш днес.
Спокойно ли си или тъжно?
Талазите ти уж са във унес,
но може би това е само външно.

Дали вулкани в теб горят безспир,
или русалки милват твойте гънки?
Дали пък рибки гъделичкат те подир,
да уталожат страсти звънки?

Луната ли със остър лъч
за мощен прилив те тревожи?
Или за отлив изведнъж
приканва те да се приготвиш?

Аз знам, море, че ти едва ли
ей тъй пред мен ще се разкриеш
Но бих се радвала дори
на късче от твоята стихия.

Че тръпка си ми ти безбрежна
и вси твои трепети лелея.
За тебе с мисъл се събуждам
и с тебе искам да се слея.