Мое море
Безпътна, безсилна отново се скитам,
далече от теб, мое мило море!
Без теб ми се губи житейският смисъл
на топлите, летни придошли цветове.
Дали ти ме чакаш, както аз те копнея
или замени ме с чуждия смях…!?
Дали ми запази един изгрев нежен
и лунна пътека с цвят на сатен?
Море, ти ме караш, за теб да мечтая!
За твоите чайки, за плажния тен…
Вълните ти шумни — звук са от рая,
а пясъкът ситен — лечебен мехлем!
Море, ти ме караш за теб да копнея!
Ти си моята първа и вечна любов!
И знам, някой ден, че със теб ще се слея,
дотогава обаче за мен си живот!
