Любомир Цанков: Късноантичният легионер – по-добрата версия на римската тежка пехота (фотогалерия)

С какво късноантичният легионер от 4-5-ти век се различава от своите предшественици на бойното поле? Как изглеждат неговите щитове, шлемове, оръжия, брони и ризници? И какви археологически находки разкриват облеклото и снаряжението на древните римляни?

Реч на Любомир Цанков, докторант в УНИБИТ и член на Mos Maiorum Ilpiае Serdicae, по време на Студентската военноисторическа конференция Si vis pacem, para bellum, която се проведе по инициатива на Студентския военноисторически клуб на 11 май 2025 г. в Огледалната зала на СУ „Св. Климент Охридски“.

* * *

Римската армия в дългата си история търпи промени, чиято цел е да отговори адекватно на многобройните противници с които се сблъсква империята. Периодът на Принципата може да се характеризира като римско надмощие над варварските противници. Римското оръжие с лекота отблъсква опитите за варварските набези, а този дълъг период от около два века остава в изворите като разцвет на Римската империя. За съжаление, този мирен и богат период отминава с Кризата от 3-ти век, когато империята се разцепва и за малко не рухва завинаги. Империята не само, че преодолява тази дълбока криза, но излиза и по-силна с обновена армия, която се увеличава. Старият познат легионер от Принципата остава в миналото, настъпило е времето на новия легионер, този от Късна античност – една нова и по-прецизна машина за убиване.

С това изследване ще разгледаме въоръжение и облекло на римският легионер от 4-5-ти век, прероден сред кървавият 3-ти век.

При Константин Велики вече е налице обновената римска армия, включително тежковъоръжена пехота, която е претърпяла за последно промяна при Диоклециан. Появата на нови противници по източните граници е една от причините за еволюцията в римското въоръжение и облекло на легионера от началото на 4-ти век. Става дума за най-могъщия съсед на Рим – Сасанидски Иран. Сасанидската династия е наследник на Партското царство разбило при Кана легионите на Крас няколко века по-рано.

Както партите, и сасанидите използват основно конница – лека и тежка. Срещата между тежковъоръжените катафракти и римските легионери често е съпроводена от големи сражения. Римляните осъзнават преимуществото от използването на тежка конница, като създават собствена тежка конница, но те никога не се отказват от тежката пехота, която продължава да бъде ядрото на римската армия.

С какво един легионер от 4-5-ти век се различава от своите предшественици на бойното поле?

На първо място с промяната във въоръжението има промяна на бойния строй и стратегии. Гъстият строй предпазва едновременно войниците и осигурява маневреност. Но ако през Принципата имаме познатата костенурка, през 4-ти век римските легионери се пазят със стена от щитове. Но защо? Старият известен щит скутум е елипсовиден, а късноантичният легионер от 4-ти век използва големи кръгли щитове. Не е ясно дали са били плоски или изпъкнали. Но е ясно, че те осигуряват много добра защита, ако войникът знае как да си служи с тях.

Големите кръгли щитове на римляните служат освен за предпазване, и за нанасяне на удари с кръглото метално парче в средата наречено умбо. То също предпазват ръката от удари. Кръглите щитове се изработват от дърво, което се покрива с кожа и се украсява с бои. Тези украси по щитовете показват военната част на всеки легионер. Информация за украсите на щитовете откриваме в средновековно копие на късноантичния ръкопис Notitia Dignitatum. Щитовете не са изработвани от метал, както се втълпява погрешно от филмите. Има случаи, при които се покриват с метални листове, но изцяло от метал – не.

Има ли археологически находки на късноантичен щит и знаем ли как се носи?

Всъщност има две находки – едната е на все още използвания скутум, открит в Дура Еуропус, Сирия датиран средата на 3-ти век. Другият е точно споменатият кръгъл щит, открит в Северна Африка датиран от 4-ти век. Както в предходния период, легионерът разчита на човека до него, пазейки го с огромния си щит, но освен него легионерът от 4-5-ти век има и други защити.

Облеклото на римския легионер от 4-ти век е доста по-сложно в сравнение с това предшествениците му, но и доста по-варварско. Войникът носи долна туника позната като камисия с тесни ръкави изработена от лен. Върху нея носи туника маниката с дълги тесни ръкави, които могат да бъдат с цепки под мишниците, чиято цел е при нужда да се завързва за гърба.

Римските армия използва за нуждата си основно вълнени платове изработвани в специализирани работилници. За наша гордост такава има такава в Кабиле, Ямбол.

В този период римските войници носят елемент, който в повечето случаи е непознат за легионерите от предходните векове. Това са панталоните, които се смятат за варварска дреха. Те се носят от легионерите, но много по-малко отколкото през 4-ти век. А и тяхната кройка се различава: през 4-5-ти век те завършват с т. нар чорапчета.

Върху туниката легионерът носи задължителна текстилна броня позната с няколко имена – субермалис или торакомах (от гръцки). Тя представлява дебела дреха от няколко пласта вълна или филц, и има за цел да предпазва войника от наранявания или за защита на шията от бронята. Субермалисът предпазва от студ, жега и всякакви климатични колебания. Тя е и евтин вариант на броня, носена от всички войници. Благодарение на скулптурни доказателства разбираме, че има няколко варианта: с ръкави до лактите и без, снабдени само с птеруги.

Освен писмени сведения и скулптури, нямаме оцелели находки на субермалис, което би било много полезно за по-доброто разбиране на тази важна част от защитното облекло на римските войници.

Разбира се, стигаме до още по-сериозната защита – римският войник е защитен с плетена ризница, носена от всякакви народи и в най-различни вариации. Оцелелите находки на ризници (lorica hamata) от периода дават основания да твърдим, че те са два типа: с плоски халки и просто кръгли, които са нитовани. Нитовете създават допълнителна здравина на ризницата, която се изработва бавно.

Освен ризница римляните познават и ползват люспеста броня позната като lorica squamata. Тя осигурява доста по-добра защита от ризницата. През Домината отдавна не се ползва lorica segmentata, която е относително скъпа, неудобна за носена и трудна за поправяне.

Бронята и ризницата е пристегната с червен кожен колан – cingulum. На него се носят кесии, чантички и всякакъв войнишки инвентар, който е от помощ на легионера. Военният колан cingulum militae и плащът sagum, който носят, имат много важно символично значение – носенето им означава, че си част от армията. Те са забранени за цивилни, които носят друг тип плащове и колани.

Ръката, която не държи щита – дясната – е защитена с метален ръкав, съставен от метални пластини – нарича се маника. Тя защитава ръката от китката докъдето започва ризницата/бронята.

Главата е защитена от шлем – в този период има различни шлемове: шлем тип Intercisa I, Burgh Castle, шпангелхелм. Има и офицерски, като този от Беркасово или този от Будапеща. Те се изработват от няколко метални парчета, снабдени са с надтилници, набузници и наносник (ако има). Под шлемовете войникът носи специална текстилна шапчица позната като подшлемник.

Краката са защитени с метални наколенки, които се слагат върху т. нар ленти от плат (навои). Тяхната цел е да държат неподвижно наколенките и да не мърдат, причинявайки дискомфорт на войника.

Оръжията

Римският легионер от 4-ти век разполага с разнообразни оръжия – основното му оръжие е дългият меч, използван отначало само от конница, спатата. Спатата се оказва много по-ефективно оръжие от гладиуса, заради начина му на употреба. Откривани са различни типове спати, дори на територията на България. Вегеций споменава и за по-къси спати познати с името „семиспата“. Все още няма открити находки на такива от 4-ти век. Спатите се закрепват с друг колан, който минава диагонално на торса.

За разлика от своите предшественици, късноантичният легионер не използва кама подобно на пугиото. Има отделни находки от Иберийския полуостров на кама, която се използва през 4-ти век, но това са спорадични находки. Археологическите находки говорят друго: че се използва обикновен нож, който има няколко употреби.

Друго важно оръжие е дългото копие, което за разлика от пилума е за мушкане. Копията са били оцветявани с бои, за което знаем от запазени стенописи и мозайки. Дългото копие е незаменимо оръжие при гъстия строй и може да отблъсне дори най-страховитите противници, когато се използва от умели воини.

Римските легионери имат и специално въоръжение, което им позволява да атакуват на големи разстояния, държейки противниците далеч. Тези оръжия обикновено са добре познатият лък със стрели, който изисква сериозна отдаденост, за да може да се ползва правилно.

Друго подобно оръжие, но много по-лесно за употреба, е арбалет. Вегеций споменава за арбалет, като се позовава на легион, строен в боен ред и част от войниците носят manubalistae и arcubalistae (които се превеждат като катапулти и арбалети).

Аркубалистата е плод на векове развитие на римските стрелкови оръжия и показва сериозни инженерни способности. Вегеций прави разлика в своя труд между „скорпионите“ манубалисти.

От периода на 5-ти век има само два релефа, които се отъждествяват с арбалети, намиращи се в Пюй и Солиняк сюр Лоар, Франция. Освен тези два релефа няма никакви други скулптурни доказателства за използването на арбалети през Късната античност. На пръв поглед те изглеждат грубовати, но позволяват бързо зареждане и изстрелване на стрели.

Аркубалистата се нарича торсионна, защото се зарежда опряна в торса, изтегляйки тетивата назад. Аркубалистата има приспособление, което позволява на тетивата да са опънати постоянно и стрелата да е готова за изстрелване.

Друго оръжие, част от сериозния римски арсенал, са чудноватите стрели тип дартс – плумбати, които имат по средата метално топче. Части от плумбати се откриват из цялата територия на Римска империя, включително България. Понякога са трудни за идентифициране и погрешно се обявяват като върхове от стрели. Плумбатите се използват в началната фаза на битката, изстрелвани заедно със стрели от лъкове и камъни от прашки. Всеки легионер разполага с няколко бройки, които се научава да хвърля правилно.

Необходимо е младите войници да се упражняват в хвърляне на оловни копия, които са известни под името матиобарбули. Те обикновено носят по пет матиобарбули поставени в щитовете им и когато ги хвърлят в подходящ момент, изглежда, че те почти заместват службата на стрелци, макар, че са въоръжени с щитове.

При умело хвърляни плумбати в комбинация с голяма бройка, те могат да нанесат сериозно поражения на противниковата армия. Пробиват дори щитове и ризници.

Цялото това въоръжение изисква всекидневни тренировки, за да може един легионер да бъде ефикасен. Периодът на Късна античност е изпълнен с превратности и кризи, които налагат използването на по-големи военни ресурси сравнение с предходните периоди. Късноантичният легионер като част от римската армия разполага с първокласно въоръжение и екипировка, която му позволява да отблъсква своите противници.

В действителност, През Късната античност противниците на империята са много по-мощно въоръжени и също с толкова добро оръжие. Разликите между варвари и римляни понякога са само в езика и религията. Бойните качества са доказани при германските племена и най-вече при готите. Самите готи стават силна част от римската армия, включително като гвардейци на императорите. Сребърен мисориум (блюдо) открит в днешна Испания с изобразени император Теодосий, Аркадий и Хонорий, изобразяват и готски гвардейци. Като част от римската армия, заради статута си на федерати, те автоматично се превръщат в „римляни“, получавайки всички блага на римската армия, включително и въоръжението. Затова през Късната античност разликата между варварското и римското въоръжение почти изчезва.

Използвана литература

1. Armies of The Late Roman Empire 284–476, Gabriele Esposito, Great Britain 2018.
2. European Mail Armor, Martijn A. Wijnhoven, Amsterdam, 2022.
3. Roman Military Dress, Graham Sumner, 2009.
4. ЛИБИ, Том 1.
5. Ромейските оръжия – чудо на късноантичното военно дело