Хипохондрията – никой не ми вярва, но в интернет пише…

Хипохондрията, позната още като психосоматично разстройство, е нервно заболяване, което се характеризира с постоянна тревожност и натрапчиви мисли за наличието на сериозно заболяване у страдащия.

Често тревожността се превръща в маниакален страх за здравето, недоверие в лекарското мнение и преценка, постоянно консултиране с интернет и дори проява на симптоми (наречени още психосоматични), което допълнително засилва убеждението за наличие на проблем.

Прояви

При някои от страдащите се наблюдават физически усещания и натрапчиви мисли, което ги кара постоянно да търсят успокоение от роднини, приятели, но най-вече от медицински лица. Характерно е също постоянно „себеизследване“: то най-вече се свързва с проверяване на психосоматичните симптоми в интернет, което утежнява ситуацията и дори е причината за поява на нови убеждения за заболяване.

Други отказват всячески да посетят специалист от страх да не бъдат диагностицирани, което може да доведе до оставянето на сериозно заболяване да се развива свободно.

Трети изпадат в депресивни състояния като отчаяние, защото са убедени, че никой не е способен да им помогне, т.е. да ги излекува. Те са изгубили всякакво доверие в медицината и са се оставили на произвола на съдбата в очакване на края.

И в трита случая присъстват следните основни характеристики: отчаянието е постоянен спътник на хипохондрика; вниманието му е изцяло фокусирано върху натрапчивите мисли до степен, в която всички цели са оставени на заден план – било то работа, семейство, обучение.

Сетивата на страдащия се обострят, адреналинът е постоянно произвеждан в организма заради наличието на страх. Организмът е винаги в режим „бий се или бягай“ и всичко това може да доведе до сърцебиене, стягане в гърлото, трудност при дишането, паник атаки, липса на апетит, проблеми със съня и т.н.

Често трите различни прояви на хипохондрията са взаимообвързани. Рядко човек попада само в едната категория.

„Нека проверим от какво съм болен днес“

Мисълта за смърт е постоянен спътник в ежедневието на страдащия от хипохондрия. Най-чест консултант и помощник е Интернет. За жалост, това е нож с две остриета, тъй като рядко мрежата е източник на успокоение. Точно обратното. Всяка поредна „консултация“ води до отключването на нови мисли, на нови страхове, дори на нови симптоми.

В един момент страдащия спира да намира успокоение и започва да търси доказателства за това, че е болен – търси подкрепа. Постепенно интернет се превръща в най-добрия приятел на хипохондрика, тъй като е единственият, който го разбира. И единственият, който му вярва. „Консултациите“ се превръщат в ежедневие. За жалост, зависимостта от мрежите става толкова силна, че хората не си дават сметка за негативните ефекти, които те пораждат. Или дори да го осъзнават, им е трудно (близо до невъзможно) да спрат.

Симптомите

Усещанията на един хипохондрик са напълно породени от ума или са преувеличени до такава степен, че страдащият е убеден в правотата си. Това го кара да смята, че всички около него, включително лекарите, са некомпетентни или незаинтересовани.

Тънкостта е, че страдащият наистина усеща физическа болка и дискомфорт, но рядко те са породени от наличието на заболяване. Постоянното производство на адреналин и постоянното напрежение в тялото често са основната причина за симптомите.

Важно е липсата на заболяване да бъде потвърдена от компетентно лице, преди да се пристъпи към помощ от психолог или психиатър. Също всички проблеми да бъдат установени от специалист и да бъде поставено адекватно лечение.

Причините

Причините за развитието на хипохондрия трудно могат да бъдат изяснени. Няма доказателства, че се предава наследствено, но не е и изключено. Често причината за проявата на психосоматичното разстройство е събитие, разтърсило психиката на страдащия или потискани чувства, като например на вина или гняв.

Понякога обаче е възможно да се отключи без причина. Дори смяната на сезоните може да бъде фактор. Това прави всекиго застрашен от внезапното развитие на това нервно заболяване.

В повечето случаи хипохондрията е съпътствана и с други психични заболявания като депресия, панически разстройства, тревожност и други.

Статистиката: страхът от смъртта в числа

Наблюдават се все повече потвърдени случай на страдащи от хипохондрия.

Около 5-10% от световното население са диагностицирани, но това далеч не е пълният мащаб засегнати.

Много лекари се оплакват от пациенти, които са прекалено тревожни и пречат на работата им заради постоянните си притеснения и посещения или обаждания. Това е добър показател да предположим, че хипохондрията всъщност е много по-разпространено явление.

В главата на един хипохондрик: какво се случва, когато преминеш предела на страха?

Всеки човек има различен праг на болка. За някои леко ощипване може да се усеща като силен удар и обратно. Така е и с хипохондрията. Всеки има предел и когато този предел бива прекрачен, става наистина страшно.

Не е лесно да живееш в отчаяние, подписал собствената си смъртна присъда. Чувстваш се, сякаш всеки е вдигнал ръце от теб, отказал е да ти помогне; няма никой, който да ти подаде ръка. Сам си. Сам с болестта и просто чакаш края. Будиш се сутрин с мисълта за това. Лягаш си вечер с мисълта за това. Прекарваш деня си, вглъбен в собствените си мисли и усещания, които за теб са пълно потвърждение, че си прав, че краят идва и надежда няма.

След известно време борба срещу „необратимото“ започваш да се надяваш просто всичко да приключи леко, да не усетиш. Дори започваш да губиш търпение. Броиш дните, секундите. Дишането става все по-трудно, пулсът все по-силен. Не спиш – само мислиш. Мислиш и мислиш, и просто искаш всичко да свърши.

Ето как лека-полека хипохондрията те тласка към предела на собствената ти издръжливост и те обръща срещу теб самия теб. Как от желание за живот и изцеление се превръща в желание на нежеланото.

„Истината е, че след известно време заспивайки и будейки се със страх, нещата се обръщат. Тогава вече освен страх, изпитваш и непреодолима емоция на желание за край“, споделя в интервю страдащ от хипохондрия.

Изходът?

Подкрепата и разбирателството са изключително важни за хипохондрика. Засегнатите рядко осъзнават, че имат нужда от помощ, затова често е необходимо да бъдат „подбутнати“ от близките си. За жалост, някои отказват категорично намесата на психолог или психиатър, и се обричат да живеят във вечен страх и отчаяние.

Съществуват лекарства за справяне с хипохондрията. В зависимост от оплакванията и по преценка на медицинското лице (психиатъра), често в лечението се включват антидепресанти, бета блокери и успокоителни.

Лечението не е лесно и в никакъв случай не е кратко. За жалост, понякога дори не е и ефикасно. Консултациите с психолог са често са необходими.

„Да си хипохондрик не значи, че си луд, но останеш ли прекалено дълго отвъд предела, започваш да се чудиш дали всъщност не си“, казва психиатър, лекувал такива пациенти.