Доброто на крила: как двойка щъркели събудиха сърцата в Малки чифлик

Пролетта отдавна разтвори обятията си над България и щъркелите се завърнаха по родните гнезда. Но в едно малко предбалканско селце – Малки чифлик – се случи нещо необикновено. Там, където никога досега не е имало щъркелово гнездо, една млада двойка белокрили вестители на пролетта реши да се засели – върху електрически стълб в самото сърце на селото.

Оказа се обаче, че щъркелите, въпреки усилията си, не могат да построят стабилно гнездо. Всичко, което носеха, падаше на земята. Точно срещу стълба се намира пенсионерският клуб и неговите посетители ден след ден наблюдаваха неуспешните опити на пернатата двойка. Не издържаха – решиха да помогнат. Започна истинска верига на доброто. Потърсиха кмета. Кметът потърси „енергото“. Оттам обаче отговорът беше: „В размножителния период не се монтират кошници“. А щъркелите – те не спираха да опитват и да вярват. А селото – то не се отказа.

Появиха се призиви за помощ из местните Facebook групи. Щъркелите станаха звезди – не само в Малки чифлик, а и далеч зад границите на България. Направен беше опит да се постави мрежа на стълба, но тя не бе достатъчна. Клечките отново падаха. Домът така и не се получаваше.

Но доброто винаги намира път, щом хората го търсят с чисто сърце. Един човек с голяма душа подари кошница. А мъжете от селото се събраха и я монтираха с обич и грижа. Докато траеше работата, щъркелите стояха търпеливо на съседния стълб, гледаха и чакаха. Умни, търпеливи, сякаш усещаха, че не са сами.

Селските деца също се събраха – не като на представление, а като част от нещо голямо. Наблюдаваха с блеснали очи как доброто се случва. Кошницата бе поставена, и скоро след това гнездото бе факт.

Новите пернати съседи получиха имена от най-запалените си почитатели – пенсионерите от клуба. Те ги кръстиха Константин и Елена, но всички в селото вече им казват галено Коце и Ленче. Всеки ден минаващите през площада вдигат поглед към гнездото, а най-ревностните наблюдатели се питат дали вече има яйца. Предполага се, че да – гнездовият сезон е в разгара си.

Щъркелите – пернати символи на вярност и надежда

Щъркелите създават двойки за цял живот. Те са символ на вярност, макар и с малко по-свободни разбирания – за разлика от лебедите и орлите, които остават неотлъчно един до друг през цялата година, белият щъркел и неговата половинка се разделят след отглеждането на малките. Може единият да замине към Судан, а другият – към Кения. Но всяка пролет ги събира домът. А първи се връща мъжкият – да подготви гнездото за нея. След няколко дни идва и женската. Снасят обикновено между две и четири яйца.

Излюпването на малките става в рамките на 33–34 дни. Родителите се редуват да мътят. И двамата носят храна на малките след излюпването им. Те са изключителни родители – грижовни, всеотдайни, неуморни.

Белите щъркели са защитен вид. Живеят около 20–25 години, но в зоологически градини, без рискове, могат да доживеят и над 40. За съжаление, първите две години са критични – най-висока е смъртността именно тогава. Миграцията също е изключително опасен период – сблъсъци с електропроводи и други препятствия могат да бъдат фатални. Изследванията сочат, че по време на прелетите загиват до шест пъти повече птици, отколкото през гнездовия период.

През май тази година много щъркели загинаха от необичайно ниските температури и едра градушка. Не можем да спасим всички, но жителите на Малки чифлик се надяват да запазят своята двойка. И да ги посрещат всяка година с обич.

Птици на щастието, надеждата и закрилата

Щъркелите са част от българския фолклор и поверия от векове. Вярва се, че ако над една къща има гнездо, този дом и неговите обитатели са закриляни. Щъркелът се свързва с поява на бебе, а според поверие, ако щъркел погледне млада жена в очите, скоро тя ще роди.

Също се вярва, че когато видиш щъркел да лети, годината ти ще е лека и благодатна. А ако носиш пари в джоба, когато го видиш – ще бъде доходна.

Други вярвания гласят, че щъркелът удължава живота, сбъдва желания, предвещава времето. Ако през лятото белите птици летят в кръг, есента ще е студена. И още: където щъркел реши да живее, това място е специално. Заредено с добрина.

Доброто събира, сплотява и вдъхновява

Историята на Коце и Ленче е повече от природно явление. Това е история за съпричастност, за усилието на обикновени хора да направят необикновено добро. Във време на ежедневни предизвикателства, една кошница, монтирана с грижа и сърце, се превърна в символ на общност, състрадание и надежда.

Там, където има щъркели, има добро. А в Малки чифлик то вече е кацнало.