Американски болници вземат органи от живи хора под предлог „сърдечна смърт“
Вземането на органи от пациенти в безсъзнание е фактически прикрита форма на медицински подпомогната смърт и нарушава както закона, така и основния медицински принцип – да не вредиш на пациентите, казват американски лекари и призовават за прекратяване практиката DCD
През последния месец трансплантацията на органи се превърна в гореща тема.
А след това и с шокиращите разкрития, че китайската комунистическа партия е започнала да използва новородени, заченати с цел продажба органите им на партийни функционери, чуждестранни политици и други заможни пациенти.
Сега обаче се оказва, че в САЩ също са започнали злоупотреби с органите на все още живи пациенти. По този повод ви предлагаме коментар на д-р Хайди Клесиг от 16 октомври 2025 г., публикуван от LifeSiteNews, канадска медия защитаваща живота, вярата, семейството и свободата.
Д-р Хайди Клесиг е пенсиониран анестезиолог, специалист по етичните аспекти в донорството и трансплантацията на органи. Автор е на книгата „Заблудата за мозъчната смърт“, която може да се прочете на сайта respectforhumanlife.com.
* * *
„Наши разследвания показват, че болници са започнали процеса по вземане на органи, докато пациентите все още показват признаци на живот, и това е ужасяващо“, заяви здравният министър на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши на 21 юли 2025 г.
„Организациите координиращи трансплантациите, ще понесат отговорност. Цялата система трябва да бъде реформирана, за да се гарантира, че животът на всеки потенциален донор се третира със свещеното уважение, което заслужава.“
Изявлението дойде след публикация в New York Times от 20 юли 2025 г., разкриваща множество случаи на донори на органи, които не са били мъртви. Статията обсъжда практика, известна като „даряване след сърдечна смърт“ (Donation after Circulatory Death, DCD). DCD донорите не са в състояние на мозъчна смърт, но имат тежка прогноза – не се очаква да оцелеят или се счита, че качеството им на живот ще бъде неприемливо. DCD смъртта се планира в определено време и място, за да се осигури възможност за вземане на органите.
Как протича процесът
Преди да се премине към даряване, на DCD донорите се издава заповед „да не се реанимира“ (DNR). Това е необходимо, тъй като тези пациенти могат да бъдат реанимирани, но с DNR се взема решение това да не се прави. Лечението се пренасочва от грижа за пациента към грижа за органите, включително поставяне на широки венозни катетри и вливане на медикаменти за запазване на органите, а не на пациента.
В деня на DCD донорите биват отвеждани в операционна, където се изключва животоподдържащата ги апаратура. След като сърцето им спре, лекарите изчакват 2 до 5 минути, без да докосват тялото, за да наблюдават дали ще се възстанови спонтанен пулс. След това веднага се пристъпва към вземане на органите, тъй те бързо стават негодни за трансплантация при липса на кръвообращение.
Но наистина ли тези хора са мъртви само след 2–5 минути без пулс?
Добре документирано е, че е нормална практика хора да бъдат реанимирани в този времеви прозорец. Просто в случая с DCD донорите е взето решение това да не се прави. Медицинската литература показва случаи на хора, възстановили спонтанен пулс след повече от 10 минути, някои от които напълно се възстановяват. Затова DCD донорите не могат със сигурност да бъдат считани за мъртви само 2–5 минути след спиране на сърцето.
Причината лекарите да не чакат повече е, че след 10 минути повечето органи вече не са годни за трансплантация. Затова се действа бързо.
Но някои пациенти се събуждат, докато отстраняват органите им.
Случаят на Мисти Хокинс
Един от описаните случаи в New York Times е този на DCD донора Мисти Хокинс. След задавяне тя получава мозъчна травма и изпада в кома, докато е на апаратна вентилация. Не е в мозъчна смърт, но лекарите казват на родителите ѝ, че няма да се събуди. Майка ѝ се съгласява да дари органите ѝ с надеждата, че така поне ще помогне на други хора.
Мисти е отведена в операционната, изключена е от вентилатора и ѝ се дават успокоителни. Сърцето ѝ спира след 103 минути. След 5 минути „неприкосновеност“ започва операцията по изваждане на органите. Но когато хирургът отваря гръдния кош, се оказва, че сърцето ѝ бие и тя диша. Процедурата е прекратена и 12 минути по-късно Мисти е обявена за мъртва втори път.
Не е ясно дали са ѝ сложили упойка. Родителите ѝ така и не научават какво се е случило. Координатор по даряването единствено им съобщава, че „Мисти не е успяла да стане донор“. Истината излиза едва година по-късно, след като New York Times се свързват със семейството и започват разследване.
Още ужасяващи случаи
По време на изслушване пред Комисията за енергетика и търговия в Конгреса на САЩ, представителката на щата Флорида Кат Камак излага случай на DCD донор от щата Илинойс, която „възкръсва“ на операционната маса. Докато премахват бъбреците на жената, хирургът забелязва пулс в аортата и бъбречните артерии, и вижда как поема въздух. Дават ѝ високи дози лорезапам и фентанил, след което тя умира. Съдебният лекар обявява като причина за смъртта „убийство“.
През 2019 г. Лари Блек-младши почти става DCD донор само седмица след мозъчна травма. Семейството му се съгласява да дари органите му. По пътя към операционната пациентът се опитва да мига и показва, че е буден, но усилията му са определени като „рефлекси“. За щастие, неврохирургът спира процедурата и Лари оцелява – днес е музикант и баща на три деца.
Правен проблем: неспазване на закона
Протоколът за DCD не отговаря на определението за смърт според Закона за единно определяне на смъртта (UDDA). Законът изисква „необратимо спиране на кръвообращението и дишането“. Но при DCD донорите не се прави опит за реанимация, въпреки че това би било възможно – следователно спирането не е необратимо.
За да заобиколят това правило, лекарите твърдят, че спирането е „постоянно“. В ежедневния език „необратимо“ и „постоянно“ често се използват като синоними, но в медицинския контекст имат различно значение.
Необратимо = не може да бъде възстановено.
Постоянно = няма да бъде възстановено, защото няма да се опитаме да го възстановим.
Както д-р Ари Джофи казва: „‘Постоянно’ е прогноза, не диагноза. Мъртъв ли е удавникът, защото никой няма да скочи, за да го спаси?“
Критики и международни реакции
Социологът Рене Фокс нарича протокола за DCD „позорен медицински оправдан канибализъм“. Тя осъжда смъртта в операционната зала, далеч от семейството, „в една бездушна, профанна, високо-технологична среда под хирургически лампи, сред маскирани, облечени в престилки и ръкавици непознати“.
Много страни вече са забранили DCD: Финландия, Германия, Босна и Херцеговина, Унгария, Литва и Турция.
Още по-спорна практика: NRP
Нормотермичната регионална перфузия (Normothermic Regional Perfusion, NRP) е разновидност на DCD, при която сърцето на пациента се рестартира след спирането му, но кръвоснабдяването на мозъка е умишлено прекъснато чрез стягане на артериите. Така се избягва мозъчно възстановяване, но кръвта продължава да тече към органите.
Тук човекът също не отговаря на изискванията на UDDA, тъй като сърцето му бие. Смъртта му се обявява на база критерия за мозъчна смърт, след като тя умишлено се предизвиква. Така това представлява юридическа манипулация на определението за смърт.
„Американският лекарски колеж“ (ACP) призова още през 2021 г. за спиране на NRP поради неспазване на етичната и правната основа на практиката. Апелът им беше пренебрегнат.
Заключение
Разследването на Министерството на здравеопазването хвърля светлина върху проблемите с DCD, но тази информация не е нова. Още през 2009 г. д-р Джоузеф Вергейде, д-р Мохамед Ради и д-р Джоан Макгрегър пишат:
„Вземането на органи от пациенти в безсъзнание, било с или без сърдечен ритъм, е фактически прикрита форма на медицински подпомогната смърт и нарушава както закона, така и основния медицински принцип – да не вредиш на пациентите.“
През 2012 г. в книгата „Смърт, умиране и трансплантация на органи“ (Death, Dying, and Organ Transplantation), д-р Франклин Милър и д-р Робърт Трюг пишат:
„Донорите в мозъчна смърт са все още живи, а за донорите по протокола DCD това не е ясно.“
Време е за пълна прозрачност при практиките за даряване на органи и за задължително и напълно информирано съгласие при регистрация като донор. Що се отнася до DCD донорите — тъй като е добре документирано, че хора са се възстановявали дори след 10 минути сърдечен арест и без медицинска помощ — сегашната практика за вземане на органи след само 2 до 5 минути трябва да бъде прекратена.
