Всичко по казуса „Боташ“

Изданието U-Digest публикува обзор на казуса „Боташ“ с времева линия, факти и очаквания. По-долу ви представяме техния анализ.

* * *

През 2023 г. служебното правителство подписа дългосрочен договор с турската „Боташ“, приветстван като „исторически“ пробив в газовите доставки. Днес обаче той се оказва спорен – носи на България загуби от около 1 млн. лв. на ден, обвинения за скрит внос на руски газ и стотици милиони дългове.

Предистория и подписване на „историческия“ договор

Газовият договор между българския държавен доставчик „Булгаргаз“ и турската държавна енергийна компания BOTAŞ („Боташ“) беше сключен в началото на 2023 г. от служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Контекстът: месеци по-рано, през април 2022 г., „Газпром“ едностранно спира доставки за България след отказа на кабинета на Кирил Петков да плаща руския газ в рубли – решение, за което и до днес се спори дали е било правилно. Останала без основния си досегашен източник, страната спешно търси алтернативи. В края на 2022 г. цените на газа са рекордно високи, а Гърция разполага само с един LNG терминал, който е почти изцяло резервиран от други клиенти. На този фон президентът Радев и екипът му договарят достъп до турската газова инфраструктура, тъй като Анкара по принцип не допуска външни компании до своите тръби и терминали.

На 3 януари 2023 г. в София е подписано споразумението между „Булгаргаз“ и BOTAŞ (с участието на „Булгартрансгаз“ като оператор). То е одобрено от служебния кабинет дни по-късно и веднага провъзгласено за „исторически пробив“ в газовите доставки.

Условия на споразумението: 13 години за 1.5 млрд. куб. м. годишно

Договорът е със срок 13 години – изтича на 31 декември 2035 г. – и не позволява предсрочно прекратяване по инициатива на българската страна. Той дава право на България да транспортира до 1.5 млрд. куб. м. газ годишно през терминалите и мрежата на „Боташ“ – приблизително половината от традиционното потребление на страната. В замяна „Булгаргаз“ поема твърд ангажимент за плащане на значителни такси.

Според разкритията България трябва да плаща около 1 млн. лв. на ден за капацитет – независимо дали го използва изцяло или не. Сумарната стойност на 13-годишното споразумение надхвърля 4 млрд. лв. (около 2 млрд. щ.д.). Практически, ако „Булгаргаз“ достави свой LNG товар в Турция, той се изкупува от „Боташ“ и еквивалентно количество газ постъпва у нас като турски (т.е. чрез swap механизъм, понеже Анкара не допуска чужд газ директно в системата си).

Стратегически цели и първи съмнения

На пръв поглед договорът удовлетворява стратегическите цели и на двете страни: България получава още един маршрут за снабдяване и намаляване на зависимостта от „Газпром“, а Турция се утвърждава като регионален газов хъб с достъп до европейския пазар.

Скоро обаче се появяват и първите съмнения. Договорът е обвит в поверителност, което поражда критики и искания за прозрачност. Експерти и политици питат дали условията не са неизгодни за България. Появяват се и обвинения, че споразумението фактически позволява внос на руски газ през Турция – заобикаляйки директните доставки от „Газпром“. Енергийният анализатор Петко Ковачев го определя като „пример за геополитическа корупция на високо ниво“, намеквайки за скрити интереси на Москва.

Допълнителен фактор е пазарната конюнктура – през 2023 г. газовите цени спадат, а в Европа продължават да постъпват руски количества за редица държави. Скъпият турски маршрут става непривлекателен и „Булгаргаз“ губи пазарен дял, изместен от по-евтини оферти на търговци. Така първоначалният замисъл на договора започва да изглежда съмнителен.

Политически спор и позиции на партиите

Темата за договора с „Боташ“ бързо се политизира и се превръща в повод за остри нападки между различни институции и партии. Президентът Радев и служебният му кабинет защитават споразумението като необходимо в кризисен момент, докато опозицията го използва за атаки. Бойко Борисов го нарича „губещ по половин милион долара на ден“ и вини лично Радев, докато от Президентството отвръщат с обвинения към предишните управляващи за създадения газов хаос. Темата се превръща в остър политически спор между институциите.

Всички парламентарни сили (с изключение на ДПС) подкрепят проверка и евентуално предоговаряне на сделката. ПП-ДБ и БСП още през 2023 г. я критикуват открито като неизгодна и потенциално облагодетелстваща Русия. ГЕРБ също се съгласяват, че условията трябва да се предоговорят, макар партията да участва в управлението, наследило договора.

Парламентарна проверка и разследвания (2023–2024)

През 2023 г. 49-ото Народно събрание създава временна комисия, която да проучи всички аспекти на договора с „Боташ“. Комисията (с представители на всички партии) изисква документи и изслушва експерти. Междувременно Европейската комисия започва антимонополна проверка на договора.

Комисията приключва през април 2024 г. Докладът ѝ потвърждава неизгодни клаузи и препоръчва сигнализиране на прокуратурата и ДАНС. На 19 април 2024 г. парламентът гласува препращане на договора към прокуратурата и службите, и задължава енергийния министър официално да иска предоговаряне. Българската прокуратура към момента не е излязла с резултати – вероятно изчаква развоя на преговорите, тъй като казусът има и деликатен междудържавен аспект.

Опити за предоговаряне и нарастващ дълг

Още през есента на 2023 г. българското правителство сондира Анкара за предоговаряне на таксите, но турската страна държи на пълната договорена сума (около 4 млрд. лв.). След парламентарното решение през април 2024 г. София официално поставя въпроса. Проведени са няколко кръга преговори, но предложенията на „Боташ“ за облекчение (например разсрочване) са преценени като незадоволителни и са отклонени.

В средата на 2024 г. България спира да плаща текущите такси по договора (с мълчаливото съгласие на турската страна). Това временно облекчава натиска, но дългът на „Булгаргаз“ към „Боташ“ непрекъснато расте. Към началото на 2025 г. натрупаните задължения възлизат на около 282 млн. лв.

Към началото на 2025 г. „Булгаргаз“ е изправен пред фактически фалит, по думите на новия енергиен министър Жечо Станков. Правителството дори прави опит да осигури по-евтин LNG и да запълни платения капацитет, но без успех – търговците предпочитат по-евтините гръцки терминали.

Бившият министър Росен Христов твърди, че първоначално е имало идея част от капацитета да се ползва от Унгария, но това отпада заради въведена транзитна такса върху руския газ (коята отказва Будапеща).

През началото на 2025 г. България и Турция се споразумяват до май да се набележат нови варианти за промяна на договора. Сред обсъжданите идеи са намаляване на запазения капацитет или разделяне на таксата на фиксирана и променлива част (да се плаща пълно само при ползване). Фактът, че BOTAŞ вече предложи някакви решения, показва готовност за диалог, но изходът още не е ясен.

Последни развития: неплатени сметки и реакцията на „Боташ“

Към момента „Боташ“ търпи неплащането – третира го като бизнес въпрос, а не междудържавен конфликт. Анкара демонстрира готовност за компромис, но настоява България в крайна сметка да плати договореното – ако ще и по алтернативен начин. Президентът Ердоган лично е обсъдил темата с българския премиер, търсейки взаимно изгодно решение на казуса.

Изходът от ситуацията – коментар и прогноза

Най-вероятният изход е предоговаряне по взаимно съгласие – намаляване на обема или таксите, разсрочване на плащанията или привличане на трета страна, така че тежестта да се сподели. Едностранно прекратяване на договора би означавало дължима неустойка за целия период, затова София няма друг избор освен да търси компромис с Анкара. Позитивното е, че и двете страни заявяват желание за решение вместо съдебна битка. Вероятно предстои формула, която да намали дневните разходи за България, дори срещу известни отстъпки. Случаят е поучителен – демонстрира рисковете от прибързани дългосрочни договори и необходимостта енергийната диверсификация да се прави с внимателно пресметнати условия, а не „на всяка цена“.