София удавена в боклук – или в собственото си бездействие?

През последните дни темата за боклука в София се превърна в нещо повече от битов проблем. Тя е отражение на цялото ни общество – на неефективността на институциите, на бездействието на управлението и на апатията на самите граждани.

Контейнерите преливат, улиците миришат, а търпението на софиянци е на изчерпване. Но зад тази неприятна картина се крие много повече – едно символично послание за начина, по който живеем.

Как се стигна дотук

Причината за кризата е административна – изтекъл договор със старата фирма за сметоизвозване и нова обществена поръчка, в която остава само един кандидат. Той предлага цена, двойно по-висока от предишната, а Столичната община отказва да подпише при тези условия.

Резултатът – контейнерите остават неизпразнени, боклуците се трупат, а градът буквално потъва под собствените си отпадъци.

Кметът Васил Терзиев и екипът му въведоха временна спешна организация – използват се ресурси на общината, доброволци, временни пунктове и контейнери. Над 300 000 души от „Люлин“ и „Красно село“ са пряко засегнати. Въпреки уверенията, че в рамките на седмица ситуацията ще се нормализира, последствията вече са видими и тревожни – замърсяване, лоши миризми, рискове за здравето.

Прехвърляне на отговорността – любимият национален спорт

Както често се случва у нас, институциите започнаха да си прехвърлят „топката“. Общината обвинява фирмите, фирмите – условията на обществените поръчки, Министерството на околната среда – липсата на отчетност и контрол.

Междувременно се появяват съмнения за корупция, манипулирани данни и злоупотреби при предишните възлагания.

Така, докато всеки търси виновника, боклукът си стои – немият свидетел на едно бездействие, което се е превърнало в системен дефект на държавата.

Боклукът като символ

Боклукът не е просто отпадък – той е метафора.

Той ни показва какво се случва, когато престанем да носим лична и обществена отговорност. Всеки ден изхвърляме не само пластмаса и хартия, а и дълга си към общото благо. Привикнали сме някой друг „да се погрижи“, да почисти след нас, да оправи нещата, които ние сме объркали.

И когато този „някой друг“ не свърши работата си, последствията се стоварват върху нас — също като боклукът по улиците.

Истинският проблем – не в контейнерите, а в мисленето

Проблемът с боклука в София е само външен израз на нещо много по-дълбоко: на държавата, която не работи, и на хората, които са се примирили.

Когато институциите бездействат, когато администрацията е неефективна, а гражданите мълчат – сметището се превръща в естествен резултат. То е материалното проявление на моралния и управленски хаос, в който живеем.

Затрупани – не само с отпадъци

Може би кризата с боклука е шанс да се вгледаме в себе си.

Да осъзнаем, че не сме затрупани само с битов отпадък, а с безразличие, цинизъм и липса на воля за промяна. Ако не започнем да „чистим“ оттам – от манталитета, от институциите, от собственото си бездействие – боклукът ще се връща, под различни форми.

И всеки път ще мирише по-силно.