Райо Валекано електрошокира и сломи Атлетико Мадрид

На 15 февруари 2026 г. в програмата на 24-ия кръг в Ла Лига предстоеше дерби – мадридският сблъсък между Райо Валекано и Атлетико Мадрид. Фаворитът за спечелването му беше очевиден – Атлетико. „Червено-белите“ имаха няколко причини за това.

Първо, Атлетико пристигаше за мача с Райо със страхотна нагласа. Това се дължеше на бруталната и зашеметяваща победа срещу Барселона в първия полуфинален двубой за купата три дни по-рано, на 12 февруари. В него те меко казано „разбиха“ каталунците с 4 на 0!

Второ, в последните пет съревнования срещу Райо, Атлетико беше спечелил четири и постигнал едно равенство.

Трето, Райо Валекано беше в серия от четири поредни загуби в шампионата, в които само беше отбелязал два гола.

Дербито изглеждаше решено още преди старта. Райо Валекано стоеше на 18-о място, т.е. в зоната на изпадащите, и спешно се нуждаеше от точки. Атлетико пък искаха да продължат доброто представяне, което бяха показали срещу Барселона. При победа битката щеше да е с Виляреал за третото място. Явно титлата отново щеше да се реши между Барселона и Реал Мадрид. Голямата преднина от 12 и 10 точки на лидерите преди началото на този кръг изглеждаха нестопяеми за Атлетико. След мача срещу Райо тотално се затвърди нищожният шанс „червено-белите“ да се намесят в надпреварата за приза на първенството.

Още преди да е започнал двубоят, имаше куриозен момент. Срещата щеше да се проведе на „Бутарке“, стадиона на втородивизионния Леганес в Мадрид, поради лошото състояние на терена на Райо „Вайекас“. С други думи, Райо бяха символични домакини. Заради това „препятствие“ привърженици на „светкавицте“ се появиха, но имаше и твърде много празни места.

Мадридското дерби обаче не разочарова. Тъкмо обратното, изненада голяма част от футболния свят.

Първо полувреме

Началните минути бяха „поделени“. Райо Валекано повече владееше топката, но когато Атлетико беше с нея, създаваше по-голямо усещане за опасност – класата им беше видима. Това обаче щеше да се окаже само илюзия в хода на двубоя. Единоборствата бяха тежки. Нито единият, нито другият тим не отстъпваше по този показател. Здрава битка, както може да се очаква именно от клубове като Райо и Атлетико.

След силното начало се откри най-сетне и първия чист шанс. Атлетико изгради нападение, което се разгърна отдясно и Науел Молина със супер центриране намери Нико Гонзалес. Бившият футболист на Фиорентина опита да нанесе удар с левия крак от въздуха, но изпълнението приличаше повече на пас. Нямаше да намери очертанията на вратата пазена от Аугусто Батая. Вместо това топката уцели Нобел Менди, който се беше затичал, за да помогне. И който за малко не си вкара автогол. След контакта с кълбото, то се удари в горната греда, но не влезе. Защитата на домакините изчисти и се справи в крайна сметка. Изключителен шанс за Атлетико и цяло чудо, че не поведоха с един гол.

Последва почти тотален контрол за Райо. Много по-надъхани и желаещи да „наранят“ своите противници. Удар на Гумбау право във вратаря на Атлетико Ян Облак, блокиран шут на Иси Паласон и изстрел на Флориан Лежюн от 35 метра в аут бяха някои от опитите на „мълниите“ да открият резултата.

В 22-рата минута Алекс Баена „отговори“ отдалеч с доста качествено изпълнение, което като сила бе идеално, но точността не беше оптималната. Именно след това положение Атлетико „взе“ инициативата отново. Но само за следващите 10 минути. В 31-вата минута на двубоя Райо чрез Пача Еспино „предупреди“ още веднъж Облак. Хубав удар на защитника бе спасен от стража на гостите, а защитата изчисти в ъглов удар. Няколко минути по-късно Фран Перес премина покрай няколко състезатели на Атлетико, но изстрелът попадна право в Облак за пореден път. Тези малки „искри“, които Райо „изпращаше“ на Атлетико, бяха сигнали за наближаващото. „Светкавиците“ бяха напът да излеят буря от гръмотевици върху Атлетико.

Първият „токов удар“ за гостите дойде в 40-ата минута. Невероятно, с брилянтно самочувствие и класа, защитникът на Райо Андрей Рациу финтира, дриблира и остави без думи Матео Руджери от Атлетико. След като елиминира Руджери, Рациу с чудесен пас към пеналтерията (зоната около дузпата в наказателното поле) намери Фран Перес. Последният с доста сила стреля и безмилостно „наказа“ „дюшекчиите“. Един на нула за Райо!

Беше ли възможно „мълниите“ отново да се окажат корав съперник за грандовете? Срещу Барселона измъкнаха равенство (1 на 1), срещу Реал Мадрид в 100-та минута загубиха (2 на 1), а по-рано през сезона бяха измъкнали равен. Можеха ли да се опълчат и на Атлетико Мадрид? Отговорът се оказа положителен.

Не минаха и 5 минути от полученото попадение, и Атлетико направи непростима грешка. Абсурдно лоша изнесена топка от Клеман Ленгле. Открадната топка от Оскар. Той подаде надясно към Илиас Ахомаш, който впрочем доста тормозеше защитата на Атлетико. Нападателят подаде към Иси Паласон, който шутира от 10-11 метра. Великолепна намеса на Облак. Наистина много качествено спасяване. Но не бе хванал топката, само отразил удара. От добавката на по-малко от метър Оскар я побутна в мрежата за втори път.

Гръм и трясък! Райо водеше с два на нула! Експлозия и горене в редиците на Атлетико! Какво се случваше с тима, унизил Барселона само преди броени дни? Имаха ли сила за реакция? Така завърши първото полувреме. Райо 2, Атлетико 0. И все пак достатъчно време за „червено-белите“ да обърнат срещата.

Второ полувреме

Втората част потвърди трагедията за Атлетико Мадрид. Толкова лошо второ полувреме не бяха играли от началото на сезона. Въпреки направените промени от треньора Диего Симеоне, те не промениха ужасното представяне на мадридския гранд. Влизането в игра на топ имена като Хулиан Алварес и новото попълнение Адемола Лукман не помогна по какъвто и да е начин на гостите. Безобразието и хаосът царяха в играта на Атлетико. Никакви идеи, никаква мотивация нямаха тези топ състезатели. Какво се случваше? Бавни, тромави разигравания. Без представа как да се осъществи обрат или поне да се върне един гол. Напротив, Райо беше много спокоен и уверен, и дори повече притежаваше топката. Беше по-добрият отбор, без съмнение. Ако първата част на Атлетико бе лоша, то през втората представянето беше още по-слабо.

Единствено Нико Гонзалес на два пъти от малък ъгъл постави на изпитание рефлексите на вратаря Батая, но дотам. Усети се все пак някакъв импулс в гостите и те се опитаха да сътворят нещо като натиск. Все пак времето минаваше и нямаха друг избор. Колкото повече намаляваше то, толкова и Райо се „затвори“. Премина във фаза защита. Вече не измъчваха гостите. Бранеха резултата и не искаха повече усложнения. Водеха с два гола и това беше предостатъчно. Но Атлетико, колкото повече се стремеше да натиска, толкова отчайваше дори неутралния зрител с безсилните си действия в атака.

Но далеч страданието на гостите не бе приключило. Те допуснаха и трети гол! В 76-ата минута късо изпълнение на корнер отляво. Гумбау към появилия се за Райо Алваро Гарсия. Номер 18 на „светкавицте“ изпрати центриране под формата на мълния към Нобел Менди, което резултира в електрошок за „дюшекчиите“. Бранителят мощно с глава „скъса“ мрежата на Ян Облак за трети път и сложи край на каквато и да била интрига. „Гръм“ дойде и от публиката, изпаднала в екстаз. Всички домакински фенове ликуваха. Футболистите на Атлетико недоумяваха какво бе станало. Токът, който ги беше ударил, им „изправи“ косите, образно казано. Всичко беше свършило.

Все пак типичното за грандовете поведение не ги напусна. Три гола пасив, но те се втурнаха в опит да отбележат попадение. Искаха да завършат двубоя с чест. И не бяха далеч от това да намалят резултата. В 82-рата минута Атлетико изпълни ъглов удар. Последвалото центриране отигра Хосе Мария Хименес. Уругваецът с чудовищно, технично, сензационно изпълнение с пета се прицели за гол. Но Батая сломи този много красив и великолепен шанс за „червено-белите“ с намесата си. Безспорно щеше да е от головете на сезона в Испания, ако Хименес бе отбелязал. Какво самочувствие и класа, но без успех за защитника на гостите.
Атлетико не създаде нищо по-интересно и запомнящо се до финала. Тежък удар за гостите и радост за домакините, които сияеха като истинска светкавица.

Рекапитулация

Райо Валекано сътвори чудо. И по какъв начин само! С класическо 3 на 0. Изглежда, че когато се изправят срещу доста по-класни и силни тимове, имат допълнителна мотивация. Не е случайно, че победиха Атлетико, че отмъкнаха точка от Барселона и Реал Мадрид.

Но пред тях има много работа. Засега се изкачват на спасителното 17-о място с 25 точки, само на точка разлика пред Майорка, който трябва да играе с Бетис. Ще трябва да вложат същия ентусиазъм, който вложиха досега срещу грандовете – ако искат да постигнат целта, а именно задържане в елита. При оставащи доста мачове и толкова много отбори желаещи оцеляване (Севиля, Алавес, Валенсия, Жирона, Елче, Майорка, Леванте, Овиедо), задачата може да се окаже не толкова трудна. Стига само да са все така сломяващи, както срещу Атлетико. Много добър мач на „светкавиците“: пълен триумф в мадридското дерби. Дали ще триумфират така и по-натам?

Атлетико Мадрид изтри хубавия спомен от гръмката победа над Барселона с 4 на 0. Сега ще трябва да анализират и размислят какво да поправят, за да не се повтаря подобен позор. Загуба с 3 на 0 срещу 18-ия преди началото на кръга. Не че не се е случвало в историята, но е срамота, да бъдем честни! Така или иначе те загубиха на практика шанс да се борят за титлата с Барселона и Реал Мадрид. Остава да се опитат да направят добър завършек на сезона в шампионата. И да спечелят борбата с Виляреал за третото място. Фокусът остава Шампионската лига и Купата на страната.

Малко вероятно е да спечелят европейския трофей предвид свръхконкуренцията от супер отбори. За Купата целта е по-реалистична. Само не бива да получат пет гола от Барселона – лесна задача за Атлетико, стига да не играят в защита като с Райо. Две състезания, два шанса за трофей. Атлетико вероятно бързо ще се съвземе от електрошока, причинен от Райо. И ще хвърли всички сили, за да приключи сезона поне с една купа във витрината си. Тепърва ще разберем дали „дюшекчиите“ имат силата, за да постигнат целта си и да покажат на какво са способни.

Лигата в Испания продължава да бъде интересна – на върха Барса и Реал, както обикновено, ще спорят за най-добър тим за сезон 2025/26. В дъното и в местата, даващи право на участие в Европа, ще бъде още по-интересно, имайки предвид участието на толкова много отбори! Следете драмата в Ла лига, която подобно на другите топ първенства ще бъде епична и страхотна!