Да си поговорим на „ти“ с политика Слави Трифонов

Какво следва за Слави Трифонов след интервюто му по БНТ?

Най-сетне политикът Слави Трифонов се (пред)реши да даде официално интервю за национална медия, в случая за Бойко Василев в предаването „Панорама“ по БНТ, на 27 септември 2021 г., веднага след централната емисия „Новини“, т.е. в праймтайма.

След хиляди кандърми, Слави си тури ризата и сакото, напудри се с грим, за да не (из)плаши зрителите, и застана пред телевизионната камера. Бидейки обаче лидер на най-голямата парламентарна група в това Народно събрание, която уж там задава дневния ред, той не си направи труда да отиде на „Сан Стефано“, както предполага етикетът, а като при някой деребей, Бойко Василев прекъсна почивката си и кацна в неговия офис. Да, онзи потаен офис, където политикът Слави чертае политики със съратниците си за светло бъдеще на Родината и вещо реди Кабинет от доказани – незнайно къде обаче – корифеи.

Всички приковахме внимание в очакване да чуем какви ли далновидни политики е замислил председателят на ИТН. Но за огромно съжаление, още в самото начало Слави опростачи диалога. В типично негов стил, който в шоуто му може да се приеме за естествено, но в този случай е твърде нелепо, той съвсем осъзнато принизи официоза на интервюто на махленска лакърдия в селски хоремаг. Помоли интервюиращия да преминат направо на „ти“, понеже – Трифонов обича да натяква приятелството си с всекиго, дори евентуално и със „зелените човечѐта“ (ако ги има, де) – се познавали от дълго време. Същият някога бил седнал на жълтото диванче в студиото и толкова се впечатлил от познанията му за Македония, че как да не поискаш да му станеш приятел и да не започнеш да му говориш на „ти“?! То ще е срамота на „Вие“! Само дето Трифонов свойски не потупа Бойко Василев в знак на умиление за дружбата си с него. А той, милият, що да прави? Принуди се да се съгласи. И така интервюто започна в задушевна атмосфера по изключителното благоволение – о, Господи! – на Слави.

Спомен от едно друго интервю

Преди обаче да видим какво ни сервира политикът Слави, нека си припомним едно друго интервю, също трепетно очаквано от обществото. Това на експремиера Борисов в прословутото му шоу по БТВ от 27 ноември 2018 г.

Ама защо тогава водещият Трифонов не пожела хич да събеседва с „народния душманин“ Борисов на „ти“? Нали и с него се познава?! Че и от над едно десетилетие. Ходили са си на гости, на кино и на общи събития. Борисов беше възвеличаван от него и сценаристите му навсякъде и по всеки повод. Той не пропускаше да изтъкне професионалните му качества на отличен управленец и стратег. Всяка циганка на пазара би завидяла на изкусното умение на Слави да излива елейни слова. Да си припомним как с Росен Петров шумно се присмиваха на тогавашния кандидат столичен кмет генерал Бриго Аспарухов при предизборното му участие в шоуто, сравнявайки го с другия генерал претендент – Борисов.

Ех, как капеше мед от устата на Слави, когато (за)говореше за авера си Бойко, за новия мачо в политиката, който ще преобърне света, за да оправи народа си. Навсякъде афишираше името му, дори взе че и по някое време го залансира за бъдещ кмет на държавата, разбирайки че става дума за президент. Та обръщението „Вие“ не фигурираше в отношението му с Борисов. Толкова показно беше това, че ни напушваше смях. И изведнъж тази дружба – по твърдението на самия Борисов в интервю пред Сашо Диков – секна с щението на Слави да упражни лобистко влияние над Бойковото правителство с поставяне на свои министри в съотношение 50 на 50. От „ти“ на „Вие“; от близки на далечни; от приятели на отявлени врагове. Сега те се мразят, ненавиждат, хулят, а преди, като в една чудна приказка, така много се обичаха.

Та когато Борисов отиде в шоуто, Трифонов започна да му говори на „Вие“, все едно изобщо не са се познавали. Личеше си, че с това целеше да му натири носа от позицията на публичната си известност. Но не би, получи се една жалка картинка на болезнения опит на интервюиращия да се (само)изтъкне над опонента си, като негов съдник от позицията на (само)възприел се изразител на народното недоволство.

Пародията се подсили освен от черната фланелка с изписания на нея погребален слоган на майките: „Системата ни убива!“, с която се беше облякъл Трифонов, но също и от комичните му напъни да придаде извънмерно голяма строгост на изражението си, за да стресне (а защо не и ужаси) Борисов.

От цялото това интервю обаче се получи грандиозно фиаско. Интервюто, вместо да генерира тъй искания за сценаристите актив в полза на Слави, взе, че вдигна рейтинга на Борисов. Дори повече, Борисов, следвайки учтивата форма на обръщение „Вие“ към Трифонов, на няколко пъти го направи за посмешище. В резултат на това триумфиращият беше не той, а именно Борисов.

Сринат рейтинг

Но да се върнем на първото политическо телевизионно интервю на политика Слави Трифонов. То не можа да затвърди и/или повиши рейтинга му, а го срина до степен, че вече с основание да се усъмняваме в запазването на водеща позиция на партията му в следващия 47-ми Парламент.

Слави очакваше да бъде разбран така, както му се искаше, в своя полза, но се случи тъкмо обратното за неговия политически имидж. Фамилиарното повеждане от негова страна на интервюто го обрече на провал, въпреки желанието му по този начин да възбуди обществена емоционална емпатия, т.е. съчувствие, че от независими за него фактори не е успял да реализира Кабинет.

През цялото време не чухме нищо друго, освен едни изпразнени от съдържание словоизлияния, че задкулисието (на доскорошните му политически партньори) е виновно да няма такъв, че тъкмо то е катастрофирало чистите намерения на ИТН за прозрачно управление на държавата и че в този Парламент имало както омерзени от алчността си политици и партии на омразното статукво, така и прикрити предатели, с които дългосрочни политики не можело да се прави, камо ли да се разчита.

Същият този политик Слави ни се оплакваше, че всеки от уж партньорите му искал да има влияние със свои министри в – дебело да подчертаем – неговия Кабинет, с което го тласкали към безпринципни коалиции с компрометирани в недалечното минало политически дейци.

Но да си припомним, нали той някога направи същото с негласното си искане да бъде част от първото Правителство на Борисов? Сега пък възнегодува, когато му поставят изричното условие за съобразяване с принципите на екипната игра, понеже с 65-те си депутати не можеш да си осигуриш парламентарна подкрепа в стабилно мнозинство, т.е. със 121 депутатски гласа.

Ами като искаш да управляваш като първа политическа сила и първи мандатоносител със свой Кабинет, но простата парламентарна аритметика не ти дава превес за събиране на мнозинство, то тогава недей да хленчиш като „дете за сладолед“, а проявѝ отговорност и влез в конструктивен диалог за постигане на коалиционно споразумение.

Защото канцлерът Меркел едва ли беше въодушевена от коалицията на председателстваната от нея християндемократическа партия (CDU) със социалдемократическата (SPD) през 2018 г. Но тежките преговори с шефа на социалистите Мартин Шулц за излъчване на гарантирано стабилно Правителство, доведоха до положителен за нея резултат, донесъл ѝ заслужено четвъртия подред канцлерски мандат. Днес Меркел е най-дълго управляващият Федерален канцлер – от 2005 г., и нееднократно обявявана в класацията на Forbes за безспорно една от най-влиятелните световни лидери.

Политическа култура и лицемерие

За съжаление, все още българският парламентаризъм не е дорасъл до тази политическа култура, каквато от години има в Бундестага. Ясно посочените и разписани приоритети за съвместно управление в сключеното между тези две партии коалиционно споразумение нагледно показва в какво се изразява поделяне на политическа отговорност, особено във времена на социалноикономическа и геополитическа криза (визирам силния бежанския натиск през 2015 г., костващ запланувания нов мандат на канцлера Меркел).

В тази връзка председателят на ЕНП, Жозеф Дол, запитан през 2014 г. от български журналист за евентуална коалиция между ГЕРБ и БСП за съставяне на Кабинет (Борисов 2) по модела на Германия, той недвусмислено заяви, че в България няма такава изградена политическа култура…

Настина, колко тъжно. Но не и за популистките партии, които успешно се възползват от ожесточеното противоборство между дясното и лявото, за да ги изместят и заемат техните властови позиции. Та ето затова сме на това дередже – за пореден път да нямаме реално работещ Парламент и Правителство, легитимирано не административно по „служебен път“, а от народа – от негово величество суверена, когото всеки политик не пропуска да изтъкне, но явно не и да зачита – факт!

Слави постоянно говори за задкулисието в държавата, за лобистките коалиции и плаващи мнозинства в Парламента, които са в ущърб на народа, но в действителност неговото поведение индикира тъкмо наличието на такова.

В предишния Парламент не можело да направи Правителство, сега в този също, но в следващия – твърдо ни уверява той – задължително следвало да има. Тогава партиите трябвало да превъзмогнат егото си – продължава Слави – в името на единение за бъдещето на държавата, и за да онагледи казаното, цитира емблематичния надпис на сградата на Народното събрание: „Съединението прави силата“. Такова политическо лицемерие скоро не бяхме виждали.

Цялата словесна тирада на Слави бихме приели за чиста монета, ако политическите му действия бяха последователни, а не по същество чисто интересчийски. В предизборните кампании той проявяваше прекомерна близост с т.нар. „партии на протеста“, с което ачик-ачик ни показваше, че с тях ще „мели брашно“. Да, ама не! Когато отсвири мераците им за коалиционна форма на управление, било пряко или косвено, всички до един тутакси станаха предатели.

В очите на Слави и неговите съпартийци Мая Манолова от прекрасен омбудсман, стана отново „Сестра Галева“ и предложилата феномена „КОЙ“ в лицето на Пеевски за шеф на ДАНС; Татяна Дончева от политически партньор на все още непреустановила зависимостите си от своето недавно социалистическо минало и запомнила се с прословутата лобистка поправка „Ванко Едно“; а Христо Иванов от нов символ на автентичната десница, на бивш клакьор на Борисов в битността му на правосъден министър и силно зависим от неолибералния кръг „Капитал“.

С други думи, припомняйки не особено красивото им минало, Слави запокити по дяволите евентуалните си коалиционни партньори, включително и БСП, макар и не толкова отявлено. Те поне, социалистите, неколкократно заявяваха, че нищо не искали, а само да има „Правителство на спасението“ (как само ни напомня за това на Орешарски). Обаче, и тази партия не може да се отърси от дебелата сянка на ДПС.

Политическа изолация

Сега политикът Слави е в парламентарна изолация, започва и да навлиза в политическа такава. Идеологията му рухна като „къща от карти“, чиято лабилна конструкция – види се – не можа да удържи на усилените политически земетръси.

В този контекст може да кажем, че в парламентарната архитектура такива нездрави идеологически конструкти не могат да се впишат, някак звучат кичозно и неестествено в общата визия на – философско погледнато – политическото действо въобще.

Славата на ИТН достигна своя зенит на българския политически небосклон. Тази партия кулминира в невъзможността да се докаже като алтернатива за суверена, който му отреди първо място в последния Парламент.

Казано на медиен език, сринатият ѝ обществен рейтинг я смъкна от праймтайма в негледаемия по нощите часови диапазон (когато ще се наложи да се съревновава с интереса към порнографските канали).

Слави, за да предотврати трагичната съдба на партията си, в интервюто си по БНТ горещо ни уверяваше, че е много загрижен за страната, за държавата, за парламентаризма. Всячески не искаше да приеме, че нескопосаният му сценарий, в който неговото его играе главна роля, го дискредитира като евентуален бъдещ държавник и на практика го злепостави пред електората му и обществото. Народът – суверенът, едва ли ще му даде втори шанс да предложи сценарий.

Колкото и да искаше Слави да ни направи съпричастни в разговора си с Бойко Василев, говорейки му на „ти“, толкова по-далечен стана за нас, зрителите. И ако обществото беше някак с годините свикнало да го нарича просто Слави (от шоуто по БТВ), то сега, след интервюто му по БНТ, това „ти“ се превърна в едно чуждо, протоколно „Вие“, което никога повече няма да го сближи с народа.

Затова и предаването му „Хъшове“, май ще трябва да го възобнови, защото му предстои дълго изгнание от българската политика. А всъщност, като се замислим, Слави кога ли е бил на „ти“ с политиката, освен с многобройните си гости – телевизионни приятели?! Отговорът оставям отворен, всеки сам да прецени.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

 

Д-р Благовест Върбаков

е политически PR и анализатор, завършил богословие в СУ "Св. Климент Охридски" и Академията на МВР.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button